Тайна на 700 години изскочи след разкопки  на археолозите в

 

Тайна на 700 години изскочи след разкопки  на археолозите в средновековния средновековния град Русокастро край Дебелт. Докато проучвали хранилището на замъка, учени от Бургаския районен исторически музей попаднали на неповторим керамичен съд, на който е изобразено митичното животно барс - снежен леопард.

Фигурата е дълга 16 см и висока 14 см, а барсът е показан в нападателна поза, с извадени нокти, замахващ заплашително напред с лявата си лапа и размахващ яростно опашката, заяви РИМ-Бургас.

Първоначално археолозите, проучващи средновековния град решили, че става дума за средновековно изображение - „ леопардови лъвове “, особено за византийската керамика, само че по-късно това съмнение било изключено след консултация с професор Константин Тотев, дълготраен съветник на археологическия екип и неоспорим експерт по средновековно приложно изкуство.

Нещо повече – оказало се, че керамичният съд съставлява находка от международна големина и най-верояно ще хвърли нова светлина върху средновековната ни просвета и ролята на езическите знаци в нея.

 



Рисунката с барса е без аналог в нашата история, тъй като находката е датирана от интервала чак сред 1350-1375 година.

Какво е общото сред черитинадесети век и признака на прабългарската ни страна?

Това е огромният въпрос, върху който ще мислят археолозите.

А другояче, добре знае се, че в древността тотемът на българите не е бил лъв, а снежния барс. Оттам идва и названието на едно от българските племена - Барсили. Някои откриватели даже настояват, че на китайски България се произнася “Баодзялия ”, където “бао ” значи “барс ”, по тази причина и за античните китайци България е била “страната на барсовете ”.

В древността барсът е означавал божественост, одушевеност, дарба към необикнобени дейности в името на велики благородни хрумвания. Митичното животно едно време е било в знамената на хуни, скити и българи, а през днешния ден украсява гербовете на Северна и Южна Осетия, Хакасия, Татарстан, както и на градовете Алмати, Бишкек и Самарканд.

В националните култури от Средна Азия барсът е обект на огромна респект и е необятно употребен като хералдически знак. Да срещнеш барс високо в планината в действителност е извънредно събитие и на тайнствената му природа се приписва мистична мощ като олицетворение на духове и божества.



Легендата носи, че имената на фамозните български владетели Персиян и Борис произлизат от барс. Напоследък от ден на ден се утвърждава мнението, че в културата на античните българи и изключително в древнобългарската календарна система точно барсът заема мястото на тигъра от сходния китайски календар. Затова и името Борис се приема, че има общ корен с общотюркското барс и българското рис, като представката бо евентуално значи огромен (от пердах, като ръст), популярен, доблестен рис, т.е. барс.

За българите снежният барс е бил провидение на плодородието и покровител на децата. Затова и Дионис е изобразяван, яхнал бял барс. Вдигнатата му дясна лапа означавала обичаен хералдически знак на величието на висшата власт.

Днес, именитият барс продължава да е емблема народите от Централна Азия, а поради лимитираната популация е предпазено животно и живее на огромна височина в Алтай, Хиндукуш, Хималаите и Иранското плато.

За Българите този знак е изключително мил, тъй като Ак Барс (белият или снежен леопард) е бил държавен знак на великата Волжско-Камска България. Дори в изображението на Мадарския конник някои учени настояват, че се вижда не куче, а барс, който държи в лапите си змия.



Образът на барса изскочи от поредност от открития през предишния век, само че всички те бяха с много по-ранно датиране.

Появи се при разкопките на църквата " Св. Четиридесет мъченици " Велико Търново през 70-те години на предишния век и провокиралото изключително огромен интерес Калояново заравяне. То е на мъж, висок към 1,9 м, в богато войнско облекло, украсено със комплицирана шевица с вплетена златна сърма и бисери, на ръката е непокътнат солиден златен пръстен щемпел, тежащ 61,1 г, на който има хералдично изображение на барс и надпис в негатив: „ Калоянов пръстен “. Със същия хералдичен знак през 1981 година бе открит и щемпел – неопровержимо доказателство за гербовия знак на българите при Асеновци. Но въпреки всичко там още веднъж приказваме за леопардовия лъв, а и става дума за най-малко век по-рано от керамиката край Бургас.



Духовете към митичното животно бяха разбунени и с едно изображение на барс върху оловен щемпел на цар Симеон Велики, от началото на десети век, което преди години видя българският нумизмат Васил Мутафов. Днес печатът обаче се съхранява в частна сбирка в Съединени американски щати.

Но типичният облик на барса най-добре и останал запечатан в популярните каменни плочи в Стара Загора, както и в златни съкровища, получили световта известност.

Известните пет средновековни каменни плочи от Стара Загора с релефни изображения на животни с право се смятат от експертите за едни от най- скъпите археологически находки в.



Плочата с „ огромния барс “ е открита в мистичното място – Аязмото, в начало на 20 век, до момента в който 50 години по-късно археолозите намират и тази, в коята е изобразено по какъв начин свещеното животно храни дребното си.

Макар, че датирането на каменните плочи продължава да е противоречиво, надвива мнението, че става дума да VIII-IX век, а не по-късно.

Но най-изумителното е, че облиците на животното изумително съответстват с изображенията върху сребърни съдове от Волжско-камска България. От фотографиите е видно, че това е животно, което е  по-малко от тигъра, с по-тънки и дълги крака,сд врат и опашка сходно на пантера, леопард.



Как са си представяли българите митичния барс през 9-век можем да разберем и от изящната сбирка на Преславското златно богатство, цялостно с украшения и монети от времето, когато столицата на Първото българско царство  е точно Преслав.



А също и от барса с към този момент познатата рибешка опашка в златното богатство от Наг Сент Миклош. Произхода на съдовете се свързва с хановете Кубрат и Аспарух.

Намереният край Русокастро керамичен съд обаче е едвам от третата четвърт на 14 век. Как да си разбираем тази рисунка, в случай, че митичното животно барс е извънредно нищожно както във византийската, по този начин и в средновековната просвета.

Проучванията и в трите направления - византийска, източна и западна, не престават, а археолозите се надяват да открият всички фрагментите от този извънредно скъп предметт.

Според едно от догатките е допустимо барсът като облик да е навлияъл по това време от западните страни. Благодарение на кръстоносните походи френските, италианските и английските рицари може да са възприели това животно като хералдически знак.

Археолозите от Бургас обаче не изключват съдът да е локално произвеждане, тъй като глината, от която е изработен, е с варовикови примеси, което е особено за българските земи.



На този стадий съвсем на 100% е несъмнено, че съдът е направен сред 1350 и 1370 година  Касае се най-вероятно за българска направа на керамиката, тъй като Византийската от този интервал е била доста по-напреднала. В парчето има известно количество варовик, което съгласно мен приказва, че късът не е импортиран в крепостта от Източната римска империя. Смятаме, че е съдът е юридически на място, само че в това време сме уверени, че художникът, изрисувал барса върху керамиката, е бил идеален създател, тъй като сходни детайлни рисунки не сме виждали на никое място другаде. Човекът даже е изрисувал окраската на снежния леопард на опашката му “, описа Милен Николов, началник на Историческия музей в Бургас, който неотдавна отбрани докторантската си степен с извънредно забавен теоретичен труд на тема- Средновековната българска страна, пред Флагман.

Дали находката свидетелства за дълбока връзка с Волжска България, в която признака е берс преди 700 години или е следващото доказателство, че езически знаци и богове по този начин и не напущат народопсихологията ни, занапред ще се потвърждава.